Уникален оловен печат откриха при разкопки в Плиска

Оловен печат, две антични монети, изцяло запазено бронзово писало, оловни прешлени, оловна висулка са откритията на екипа, който работи този сезон на археологическия обект № 41 във Външния град на първата българска столица Плиска. Това съобщиха от пресцентъра на Шуменския университет. Проучванията на обекта започват през 1983 г. от Павлина Павлова от РИМ-Шумен и Стоян Витлянов. Тази година там работят студенти и докторанти от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, с ръководител доц. д-р Константин Константинов от катедра „История и археология“.
Разкопките са финансирани след спечелен проект пред Министерството на културата. Копаем в западната част на голям архитектурен комплекс. Миналата година според нас засякохме оградния зид на комплекса, който е разположен на площ от 12 дка. Изследваме верижни помещения, които се развиват покрай източното лице на този западен ограден зид. Във вътрешността на едно от помещенията има пещ, гнезда за колове от стълбова конструкция. Това имение не е било на случаен аристократ, а на такъв, който е водил кореспонденция с централната власт в Плиска. Този тип имения са търговско-занаятчийски комплекси, които съществуват в края на столичния и продължават следстоличния период на Плиска. Тези имения цар Борис I раздава на своите приближени боляри, а те продължават да ги обитават и след като градът вече не е столица, коментира още доц. Константинов.
Оловният печат е датиран от края на IX-първата половина на X век, в кръгов надпис от едната му страна се чете "Господи, помагай на Петър, обясни за най-голямата находка доц. Константинов. Става въпрос за аристократ с името Петър, който е водил кореспонденция с централната власт с Плиска. Този Петър си е писал със собственика на имението. От задната страна на печата имаме изображение на Богородица с младенеца, с текст "Богородице, помагай“. За съжаление изображението от задната страна не е в центъра на ядрото и това не дава възможност да се прочете на кого помага Богородица и съответно титлата на притежателя на печата. Интересното е, че младенецът е представен като възрастен индивид, с брада и мустаци, не е младо изображение на Христос. Търсим аналогии, не познаваме такъв оловен печат с такова изображение на младенеца, на Христос като по-възрастен. Печатът най-вероятно е български", коментира доц. Константинов. На печата има кръстче и звездичка, които разделят началото и края на текста, а обикновено е ползван само един от символите, допълни той.
Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей, отдел „Археология“, и заместник-ръководител на разкопките на обект № 41, коментира: Тази година мисля, че направихме най-сериозното откритие в българската археология. Въпреки че няма злато и блясък. Но е ясно, че оловният печат е отсечен в може би най-трудното време в българската история - преходът от езичество към християнство. Когато българският княз Борис показва и характер, и умение и успява да утвърди християнството и да поеме съответните отговорности. Печатът е с ясна датировка и е открит в конкретна археологическа среда. Кой е Петър може да се спекулира много. Надписът е на гръцки и не трябва да изключваме възможността да е византийски, но това е малко вероятно. Това, което е различното в сравнение с другите печати – всички други печати имат четириредов надпис, тук и от двете страни е надпис в кръг. От едната страна е изобразен хълмът към Голгота, представен като стълбички, и кръстът. От другата страна – Богородица с Христос младенец, който тя подкрепя с едната ръка. Прави впечатление, че той е с брада и мустаци, явно фигура на възрастен човек. В Средновековието символиката на начина на показване е много важна, по този начин са се легитимирали нещата. И тепърва ще разсъждаваме това Христос ли е, или не. Дори византийски да е печатът, пак няма подобен. Така че ще търсим паралели, ще изследваме. За нас този печат наистина е уникален. Парченце олово, което за мен лично е излязло от канцеларията на княз Борис. Държано е от великите български мъже.
Инфо Шумен