Наблюдения на астероиди

На 14 октомври 2023 г. екип от Астрономическата обсерватория към Центъра по природни науки на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, съвместно с колеги от Планетариума към Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ – гр. Варна, проведоха астрономически наблюдения с 40-см  Шмит-Касегрен телескоп. Във фокуса на наблюденията бяха два астероида – (2650) Elinor и (428) Monachia.
Астероидът (2650) Elinor е открит на 14.03.1931 г. от Макс Волф в обсерваторията в Хайделберг, Германия. Наименуван е от Центъра за малки планети в чест на Елинор Гейтс, в знак на признателност за нейната помощ при подготовката и проверката на наблюдения като „летен“ студент. Този астероид обикаля около Слънцето за 4.28 години, има диаметър от 12.5 км и ротационен период – 2 ч. 46 мин. Интересен е фактът, че в същата обсерватория на 30.03.1914 г. астрономът Адам Масингер открива астероид, който по-късно става първият, носещ българско име – (785) Zwetana. Наречен е на дъщерята на шуменеца акад. Кирил Попов – Цветана.
Вторият наблюдаван астероид (428) Monachia е открит на 18.11.1897 г. от Уолтър Вилигер в Мюнхен, Германия. Името му идва от латинското наименование на града. Обикаля около Слънцето за 3.51 години, има диаметър от 20.18 км и ротационен период – 3 ч. 38 мин.

Наблюденията на двата астероида са част от задачата за получаване на код на Астрономическата обсерватория към Центъра по природни науки от Центъра за малки планети към Международния астрономически съюз. Това ще позволи докладването на наблюдения на астероиди, комети и естествени спътници в същата институция.
Освен фотометрични наблюдения на споменатите астероиди, бяха направени и тестове за дистанционното управление на 40-см телескоп, които бяха положителни. В скоро време той ще може да се управлява изцяло от разстояние, без да има нужда от присъствието на астроном на място. Бяха получени също и наблюдателни кадри на обекти от дълбокото небе – дифузната мъглявина M 42 (Орион), галактиките M 77 и M 31.
Успоредно с наблюденията на 40-см телескоп, астрономите от Шуменския университет тестваха и редица настройки в софтуера на 4-м купол, в който е монтиран роботизираният 60-см Ричи-Кретиен телескоп, закупен по проект „Регионален астрономически център за изследвания и образование (РАЦИО)“ по Националната пътна карта за научна инфраструктура към МОН.
Инфо Шумен