Инфо коментар: Даването на име нито е лесно, нито е просто

Именуването не е никак лесно. В това се е убедил всеки, който е мислил как да нарече детето си. Защото името ще го съпътства цял живот. Да се даде име на улица е също толкова отговорно. Защото то ще показва на поколения наред какви са били ценностите на тези, които са го избрали.
Създателите на именната система на улиците на Шумен преди много години са постъпили мъдро. По северните пресечки на бул. „Славянски” може да се учи история, защото в хронологичен ред са подредени ханове и царе. Има „цветен” квартал, има „географски” квартал, има „планински” квартал и т.н. И всяко от имената на улици е било логично и на място. После е настъпило време, довело и до преименуване на улици. Така между хановете и царете са се появили имената на други личности. Основни улици са наречени „Георги Димитров” и „Васил Коларов”, а цял квартал „Боян Българанов”. Тогава в Шумен са се появили и булевардите „Ленин” и „Октомврийска революция”, улица „Червеноармейска”, а „Червени ескадрони” и „Чапаев” си стоят още. С последната промяна дойде и силна първа вълна на преименуване, къде логична, къде не. Някои имена бяха върнати, други не. В резултат Шумен се сдоби с бул. „Велики Преслав” и ул. „Преслав”, успоредни една на друга. По едно време Градската градина щеше да стане Парк „Брюксел”, но и се размина. После този процес постепенно отшумя и от началото на новия век даването на име (най-често) на улица ставаше рядко и след обсъждане в Експертния съвет по наименованията. Което, трябва да призная, невинаги водеше до приемлив резултат. След дълго затишие през 2016 г. дойде нова вълна на (пре)именуване. В основната й са предимно бизнесмени, които решават, че техния дом или тяхната фирма трябва да получи (нов) адрес, независимо от факта, че съществува от години. Мотивът при един случай беше, че фирма не може да получава кореспонденцията си в една от индустриалните зони, защото в Шумен има улица със същото име. Само че това положение беше продължило цели 8 (осем) години. Друг път беше предложено името на един свещеник, но общинските съветници, които имат по закон правото да дават имена на улици, организации и др., избраха името на друг свещеник, който, за разлика от първия, поне имаше нещо общо с Шумен.
В дневния ред на предстоящото след седмица заседание на Общинския съвет също има докладна записка за даване име на улица. Инициативата отново е от фирма, която не е от вчера. Комисията по култура, натоварена със задачата да предложи име, взе доброто решение да я препрати до Експертния съвет по наименованията и едва след това да се произнесе. Но дали общинските съветници ще се съобразят с него? Защото пред четири години в подобна ситуация същата комисия взе същото решение, но то бе пренебрегнато в пленарна зала и се появи поредното ново име на улица.
Комисията тогава реши и да направи преглед на имената на улиците в Шумен, но той така и не се осъществи. Улиците в Шумен са близо 460. Някои от тях са запазили имена, които отдавна трябваше да бъдат сменени. Прави впечатление и това, че мнозина шуменци със заслуги за страната не са почетени дори и с една малка улица с две къщи.
За да не си стига до поредното прибързано решение би било добре да се чуе мнението на Експертния съвет по наименованията, в който влизат историк, архивар, университетски преподавател, журналист, художник. И после да се направи обоснован избор. Защото и по имената, които даваме, ще съдят след десетилетия за това какви сме били. Бързането да се удовлетворят желанията на богати или силни в момента лица неминуемо ще ни накара след време да се засрамим. Ако не ние, то поне, надявам се, тези след нас.
Милен Маринов