Цените на меда на нивата отпреди 17 години

Даниела Челебиева е председател на Пчеларско дружество „Свещеник Иван Дочев 1904”-Шумен от 10 г. Областен председател и член на Управителния съвет на Съюза на българските пчелари, секретар на Обединен български пчеларски съюз.
 - Г-жо Челебиева, каква беше 2019-та за пчеларите от Шуменско?
- Годината беше различна за различните населени места. Има места с много добри добиви и места, където добивите бяха много слаби. Това зависи от полските култури. Там, където са засети рапица, слънчоглед добивите са по-високи. Има инициатива за увеличаване на площите с медоносни растения, има инициатива и за засаждане на медоносни дървета. Мога да обобщя, че година беше средна по добиви.
- Преди години студените зими водеха до повишена смъртност сред пчелните семейства. Какво е положението тази зима?
- Когато има много студени зими, има опасност слабите семейства да не иззимуват, защото не могат да направят ефективно кълбо и да се топлят. Тази зима, която е мека, заплахата е от гладна смъртта на пчелни семейства, тъй като пчелите до късно правиха пило, изконсумираха голямо количество от хранителните си запаси в кошера. Вече са започнали някои пчелни семейства да отглеждат пило. Когато се намират в такъв период, те не го напускат, а продължават да го топлят и трябва да има храна наблизо около пчелното кълбо. Заради това пчеларите слагат питки с мед точно над кълбото.
- Промени ли се нещо в подпомагането на пчеларството?
- Пчеларите не сме доволни от Националната програма по пчеларство, която стартира от 2008 г., защото тя подкрепя по-скоро производителите на пчеларски инвентар, отколкото самите пчелари. Единствено справедливо и най-добро за пчеларите е да има подкрепа за всяко регистрирано пчелно семейство, както се прави за другите животновъди. Единствено при пчеларите тези средства са целеви било за закупуване на инвентар, било за лекарства, за изпитване на пчелния мед. Помощта достига до много малък процент от пчеларите.
- Преди време неоникотиноидите бяха голям проблем, защото тровеха пчелите. Има ли някакво развитие през последните години?
- През 2013 г. влезе в сила мораториум в целия ЕС за използването на три от опасните неоникотиноиди, който още действа. Тази година влиза в забрана и четвърт вид. В България е събрана подписка за забрана и на други опасни пестициди. Има движение в положителна посока.
- Как се движат цените на пчелния мед?
- Тревожно е това, че цените на пчелния мед се сведоха до нивото отпреди 17 години, когато минималната заплата беше 120 лв., а сега е 610 лв. На практика с доходи от пчеларство един производител не може да издържа своето семейство. Има голям отлив на млади пчелари, които се заловиха да правят големи пчелини и те започнаха да ги разпродават. Цената на едро е 3-3.50 лв. за килограм мед.
Нашата надежда е да се включи заплащане на екосистемна услуга за опрашване за всяко пчелно семейство за целия Европейски съюз. Дано през новия програмен период такова подпомагане на пчеларите бъде въведено, защото в противен случай, поне в страните от Източна Европа, този отрасъл ще замре.
- Какво бихте поискали от държавата за развитие на отрасъла?
- Благодарни сме, че най-накрая се правят опити пчелният мед да стане част от безплатната закуска на учениците. Преди 13-14 години именно от шуменските пчелари излезе инициативата медът да бъде включен в схемите за хранене в училищата.
Министерството на земеделието работи по акредитиране на лаборатория, която да изпитва с какво са третирани посевите в даден район, когато настъпи смърт на пчели. Пробите са много скъпи и пчеларите не биха могли да ги платят. Затова трябва да се заделят средства в бюджета за пробите, чрез които ще се установя кой нарушава наредби и закони, свързани с опазване на пчелите от отравяне.
- Защо трябва да консумираме пчелен мед?
- Пчелният мед трябва да се включва ежедневно в менюто. Медът е и храна, и лекарство. И ако се употребява ежедневно, имунитетът на човек ще бъде достатъчно силен и ще може да се предпазва от различни вируси и бактерии.
Инфо Шумен