Тайнствеността на Бабинден

Забулен в тайнственост е женският празник Бабинден из цялата българска земя. Познат в някои селища и като Бабинка, денят 8 януари е утвърден в традициите набългарския народ, като ден на бабата, жената, която помага при раждането на децата. В много райони на страната мъжете нямат достъп до ритуалните действия, което засилва магическото усещане. Като своеобразен завършек на празниците от народния ни календар, свързани с Рождество Христово, независимо от древните сиезическите обредни действия, празникът носи посланията за живот, за здраве и плодовитост. След Ивановден, денят, отреден на кумците и младоженците, Бабинден е продължение на тайнствеността в пречистващата сила на водата.Като на празник, съществено място е отредено на обредната трапеза, българската храна, коятое елемент от богатото ни културно наследство.Бабинден затвърждава желанията и посланията на древните българи да запазят рода, да съхранят корена, да осигурят здрави деца. Централно място в обичая заема уважението към жената даваща живот, жената поела новия живот. Богатството на ритуалните действия, независимо от магическия си характер, навред из земята ни са послания на българите към новото начало. Рано-рано, още призори, по възможност мъжки поглед да не види, жените родили през годината отиват у бабата, която им е "бабувала". Да я почетат, да и "полеят", така казвали. Пъстри, загадъчни и митични са ритуалните действия. В някои райони из красивата ни земя жената носи бакърче с топла вода, калъп сапун, босилкова китка, два пишкира и шише ракия. Влизайки при бабата, първо полива с топла вода ръцете на жената над дървено корито - копаня му казвали. В него за пръв път къпят новороденото. Измива ръцете, които първи са поели и въвели в този свят новороденото. Обредното поливане втъкава в себе си символичното ритуално очистване на ръцете на бабата след раждането. Като магическо заклинание, е израз на желанието на народа ни, да запази младата жена, която ще роди още много деца. Бабата взема с две ръце сапуна, а жената изсипва наведнъж останалата вода върху тях. Така както се плъзга сапуна между ръцете и, така лесно и бързо да се родят следващите деца. Бабата дава на жената стиска червена вълна и една хапка прясно изпечен хляб, натопен в сол. Жената се опитва да глътне хапката бързо, без да дъвче, та така лесно и бързо да роди следващите деца. Възрастната жена изхвърля "мръсната вода" под трендафила.Така магическата сила на червената вълна и червения трендафил носят онези древни старобългарски послания - да са здрави и червени децата, да са предпазени от уроки.Бабата премива лицето си с босилковата китка и се избърсва в една от двете кърпи. В някои села на Странджа е запазен древен магичен ритуал - възрастната жена избърсва ръцете си в надгръдната част от сукмана на младата жена, така магическата сила на водата да предпази гръдта, която кърми децата.По време на ритуалните действия бабата изрича заклинания с пожелания за здрави деца. Младата жена се прибира в дома си и приготвя храната за обяд. В отделните селища тя е различна - варена кокошка, месо, сланина, суджук, прясна пита, но задължителен елемен е баницата. Защото казват възрастните хора, празнична софра без баница не може. Отколешни времена тя, в различните и варианти, с кръглата си форма е символ на семейството, на слънцето и плодородието. С така приготвената храна по обяд всички жени, които е изродила възрастната жена се събират в дома и. Донесената храна е за общата трапеза. В някои села в Североизточна България родилките пускат в пазвата на бабата кърпичка с грош, други и дават дребни пари и повесмо кълчища. Нареждат трапезата и слагат всички ястия, а бабата изнася ракията или вино и приготвените от нея мезета. В някои селища тя също дарява жените, най-често с кърпа за глава.Не са малко населените места, в които младите жени идват с децата, а бабата им връзва на ръката мартеница с пробита паричка или я закичва на шапчицата. Обедната гощавка е с веселие, смях, песни и шеги.Не подминава и женското хоро на свирнята на гайда, гъдулка или цигулка. Музикантът е единствения мъж, който е свидетел на празника.Когато гощавката привърши, тръгват да къпят бабата - на реката, на чешмата, на извора или герана, а музиканта свири ли, свири. На много места се заформя пъстро, весело шествия. Бабата е окичена с червени чушки, една от жените носи байряк, направен на пръчка със закачен пешкир или домашно тъкана кърпа за глава. В някои села част от жените са маскирани като булка, зет, поп и др. Обредното шествие е шумно, с много настроение. Жените носят бабата на ръце или я качват на шейна, теглена от магаре.По пътя една от жените носи байряка, попът ръси срещнатите с вода, а друга жена събира парите от ръсенето. Останалите жени пеят и играят. Настроението на всички е повишено. Срещнат ли мъж, той е подложен на закачки и подигравки.На много места из българските земи празникът завършва с голямото женско хоро на хорището. Бабата повежда хорото, размахвайки червена кърпа. Нейна грижа е да пази хорото от мъжко присъствие. Нерядко тя размахва едно голямо кросно и гони с него мъжете. Така веселието продължава с песни, шеги и закачки. Умеел българинът да почита, умеел да се весели, но казват, умеел и да работи!

Мая Господинова