Рождественско послание на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан

Обични в Господа отци, представители на монашеството, братя и сестри, чеда на Варненската и Великопреславска епархия,

„Христос се ражда, славете! Христос от небесата, посрещайте! Христос на земята, възвеселете се! „Възпейте Господу, цяла земьо” (Пс. 95:1). И нека двете заедно да река: „Да се веселят небесата и да тържествува земята!” (Пс. 95:11), както за небесния, така и за земния! Христос в плът, с трепет и радост веселете се! С трепет – заради греха; с радост – заради надеждата!”.

Така започва своята рождественска проповед свети Григорий Богослов, и от тогава в продължение на седемнадесет столетия, тези слова звучат в църковното богослужение, поставяйки следните въпроси пред нас: в какво се изразява значението на Рождеството Христово за всеки един от нас; как можем да срещнем Христос, идващ от небесата; как да Го прославим чрез своя живот?

Отново духовният взор на християнина се обръща към събитието Рождество Христово. Отново заедно с пастирите, ние влизаме в сиянието на славата Господня и чуваме глас, но вече не от Ангела, а от светата Църква: „Днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ” (Лука 2:11). Църквата Христова повтаря песента, която тогава пеел ангелският хор: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лука 2:14). Отново заедно с източните мъдреци, ние пътешестваме със звездата към Витлеем (Мат. 2:1–12) и принасяме на родилия се Богомладенец златото на любовта, ливана на молитвата и смирната на състраданието.

„Той ще спаси народа Си от греховете му” (Мат. 1:21). Тези слова изразяват целта на рождението на Сина Божи на земята. Родилият се Христос срещнал на земята не само любещата Го майка, Пречистата Дева Мария, не само благоговеещия пред Него мним баща Йосиф, обручникът на Пресветата Дева, не само поклонилите Му се пастири и стремящите се към Него с дарове източни мъдреци, но Той, Милосърдният и Любещият, срещнал също така и злобата на цар Ирод, който не се спрял пред нищо, за да пролее кръвта на множество младенци. Богомладенецът срещнал убийството. Той веднага усетил противопоставящия се на Него човешки грях. И ето, за да бъде спасен човекът, прибягващ към Христос, се родил на земята Синът Божи. Къде е този грях? Ще го намерим вътре в себе си и ще забележим, че той ни мъчи и се стреми да ни пороби. Той постоянно противоречи на дарувания ни от Бога разум. Грехът ни прави нещастни, даже и при пълно външно доволство и благополучие. И ние сами без помощ не можем да избягаме от него – нито в друг град, нито в друга земя. Но, обръщайки се към Христос, ние се освобождаваме от робството на греха, получаваме свобода, духовна радост и веселие. Христос ни спасява от нашите грехове.

Къде още можем да открием греха? Там, където, излизайки от пределите на човешката личност, грехът нарушава мирния обществен живот. Днес ние живеем между две водещи се войни, а сянката от ужаса им е надвиснала над човечеството. Гордостта със своите две дъщери – завистта и злобата – са достигнали голяма широта сред човешкото общество, а егоизмът в голяма степен е завоювал човешката душа. Днес повече от всякога трябва да съединим любовта към Господа със строгостта към себе си. Длъжни сме с Божията благодатна помощ да се борим с греха, това е наш дълг и ще молим Бог да ни помогне в изпълнението му.

Свети Григорий Богослов нарича Боговъплъщението “второ творение”, когато Бог отново твори човека, възприемайки за Себе Си човешка плът, “второ общение” между човека и Бога: „Несътворимият се сътворява! Необятният се помества посредством умната душа – ходатайница между божествеността и плътската дебелина. И богатеещият обеднява: обеднява заради мен по човешки, та аз като него да се обожествя... Какво е богатството на благостта? Какво е за мен това тайнство? Получих подоболичие и не го съхраних; приобщи се към моята плът, та и образа да спаси, и плътта да обезсмърти. Второ общува общение, много по-преславно от първото...”.

Във въплъщението на Словото произтича, по израза на свети Ефрем Сирин, “обмен” между Бога и човека: Бог възприема от нас човешка природа, а на нас дарува Своето Божество. Чрез въплъщението на Словото се осъществява обожението на човека. Затова именно в Рождеството Христово се осъществява всецялото обновление на човешкото естество. Не само в това единствено Рождество, което е станало преди повече от две хиляди години назад във Витлеем, но и в това рождение на Христос, което отново и отново се случва в нашите души, защото душата на човека – това са “скотските ясли”, които Бог прави вместилище на Своето Божество и Свой храм.

Обични в Господа братя и сестри, чеда на Варненската и Великопреславска епархия,

Срещаме се тайнствено с Христос в молитвата, когато осъзнаваме, че тя е приятна и е чута от Бога, че Той „е дошъл и се е вселил в нас”, изпълнил ни е със Своето живоносно присъствие.

Срещаме Христос в светата Евхаристия, когато причастявайки се с Тялото и Кръвта Христови, усещаме, че нашето тяло е пронизано от Неговата Божествена енергия и в нашите вени тече Кръвта на Бога.

Срещаме Христос в другите Тайнства на Църквата, когато чрез съприкосновението с Него се обновяваме и оживотворяваме за вечен живот.

Срещаме Христос в нашите ближни, тогава когато другият човек, който е наш ближен, се разкрива пред нас и надникваме в неговата съкровена дълбочина, където сияе Божият образ.

Срещаме Христос във всекидневния живот, когато сред многото шум чуем Неговия призивен глас и когато усетим Неговата явна и внезапна намеса в хода на историята.

Именно така – внезапно и неочаквано – се намесил Бог в живота на човечеството двадесет и един века назад, когато със Своето Рождество е променил хода на историята. Именно така Господ се ражда отново и отново в душите на хиляди човеци като преобразява целия им живот, прави ги от невярващи – вярващи, от грешници – светии, от загиващи – спасяващи се.

Всесърдечно и искрено пожелаваме непоклатимо здраве на Негово Светейшество Българския Патриарх и Софийски митрополит Неофит, както и на всички наши православни архиереи – митрополити и епископи.

Поздравяваме искрено всечестния клир на Варненската и Великопреславска епархия и цялото християнско изпълнение. Молитстваме им дълголетие и крепки духовни сили.

Отправяме молитва към родилия се Богочовек: „Агнецо Божи, вземи тежкото ни греховно бреме и понеже Си милостив помилвай ни... Възобнови отново с вседействащата Твоя Благодат разваления ни храм, очисти го с невеществения Твой огън; „сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене“ (Пс. 50:12), и тъй „дойди и се всели в нас”, Ти единствен царствай в нас и над нас с Отца и Пресветия Твой Дух и не допускай никого да ни владее. Тогава и ние с радост и веселие ще възкликнем: Намерихме Месия (което значи Христос) (Йоан 1:41).
Нека празникът Рождество Христово стане празник на рождението на Христос в нашите души и наше възраждане в Христа. Да утихнем за света, за да може в нашите души да се роди Божието Слово и да ни изпълни с Божествена Светлина и святост... Амин!

Честито Рождество Христово!

Честита Новата 2024 година!