Радко Колев: В бонсай най-много ме привлича непрекъснатата работа по едно дърво

Радко Колев е роден през 1962 г. в Шумен. Завършва Математическата гимназия „Лиляна Димитрова” през 1980 г. и Висшето народно военно артилерийско училище „Георги Димитров”, специалност „Земна артилерия” през 1985 г. Уволнява се от армията през 2003 г.
С бонсай се занимава от 1989 г. Започва с липа, за която още се грижи. Неговите дългогодишни усилия водят до откриването в Шумен на първата на Балканския полуостров Бонсай градина на 26 май 2018 г.

Г-н Колев, в началото да обясните накратко какво е бонсай.
- Бонсай е изкуство, което се занимава с отглеждането на дървета в саксия. То има история от над 4000 години. Възникнало е в Китай, от там е разпространено в Япония, а после и по целия свят. В Европа изкуството бонсай е сравнително ново - на 200-300 години. Първо е започнато във Франция, след това в Германия. В България бонсай се развива едва през последните трийсетина години. Преди това е имало информации за бонсай, но не е имало хора, които да се занимават с него. В момента у нас бонсай създават 4-5 души. Процесът на отглеждане на едно дърво е много дълъг, а в саксия дори става по-бавно отколкото в природата. Необходими са минимум 10-15 години за създаването на един продукт на изкуството бонсай.
Как Вие стигнахте до бонсай?
- Започнах да се занимавам с бонсай през 1989-90 г. Имах учител от Пазарджик, който ми показа какво да правя, защото тогава нямаше толкова информация, колкото сега. „Запалих” се от едно списание, на чиято последна страница бяха публикувани снимки на дървета в саксия. Реших, че след като един китаец или японец може да направи такова нещо, и аз мога да опитам. Започнах да търся информация, запознах се с бай Димитър, от Пазарджик, с когото започнахме да си разменяме писма. Той ми даде насоки откъде да намеря дърво и саксия, как и кога да подрязвам корените и клоните. Започнах с едно-две дървета на терасата у нас. Доста дървета „уморих”, докато намеря верния път. Оказа се и, че терасата не е подходящо място за едно дърво, макар и малко. През първите 5-6 години успях да отгледам десетина дървета.
Как се стигна до идеята за бонсай градина в Шумен?
- Готовите бонсаи ги пренесох в две мои градини. Постепенно стигнах до над 400 саксии. Там обаче ги виждаха само моите приятели, а това не ме удовлетворяваше. Така възникна идеята малките дървета да станат обществено достояние. Оказа се, че на Балканския полуостров няма подобна бонсай градина, която да е достъпна за всеки желаещ. В Македония е правен опит за градина с купени за много пари от Япония 250 бонсаи, но след една година те изсъхнали. У нас има още три градини, подобни на моята - в София, в с. Васил Левски, Карловско и във Варна, но те са частни и в тях не се допускат външни лица. Техните собственици продават бонсаи, но не искат градините им да бъдат посещавани.
Идеята на бонсай градината в Шумен, за която съм много благодарен на Община Шумен, въпреки че борбата за осъществяването й продължи 3-4 години, е точно обратната. Идеята е не да правя и да продавам бонсаи, а да ги правя, да науча хора да ги правят и градината да продължи да съществува, дори и след като аз няма да мога да се занимавам с нея.
Идеята е да се покаже как се работи едно дръвче. Подобно е на изложбите, които художниците правят в галерии. Но разликата е, че след като бъде направена една картина или скулптура тя само се показва без да се променя, докато работата по един бонсай не спира. Дървото постоянно расте, трябва да се полива всеки ден, да се подрязва, да се сменя саксията.
Бонсай градината постоянно променя облика си. Едно дърво, видяно днес ще се различава много, ако го видите след два месеца на същото място. Това, че работата по дадено произведение е непрекъсната е нещото, което най-много ме привлича в изкуството бонсай. През всеки сезон има дейности, които трябва да се извършват.







Колко са видовете, които могат да се видят в Шуменската бонсай градина?
- Запазвам първоначалната бройка от 250 до 300 растения. Старая се в градината да има от всички дървесни видове, които растат на територията на България. Имам бонсаи на джанка, бреза, бряст, клен, дъб, габър, келяв габър, акация, дрян, липа, върба, кестен, чемшир, праскова, орех, нар, гинко билоба, дафинов лист, от иглолистните - бор, туя, четири вида смърч, хвойна, юниперус, клек. Видовете дървета са над 20.
Аз изпълнявам всички функции в бонсай градината и се старая постоянно да правя подобрения. Разделих градината на четири сектора - за широколистни дървета, за иглолистни дървета, за каскадни растения - такива, при които върхът се намира по-ниско от корените, и предбонсаи - дървета, които се подготвят. През лятото се грижа за всяко дърво, а през зимата прибирам, тези които не издържат на студ на една остъклена тераса.
Какво да направят тези, които искат да придобият бонсай?
- Често идват посетители и искат да им продам бонсай. Как да им продам бонсай? Трудно е да се разделя с дърво, което съм гледал 10-15 години. А и как да калкулирам неговата цена? Затова съм абсолютно категоричен, че няма да продавам. Тези, които проявяват сериозен интерес, ги пращам да си купят растение от разсадника и започвам да ги обучавам. За хората от Шумен е лесно - идват 10-15-20 пъти, правим го заедно и те си го вземат вкъщи. По-трудно става с тези, които не са от града.
Всяка година наровете дават семки, засаждам ги и малките нарове ги подарявам. Но те се гледат трудно, защото са капризни по отношение на температурата. Най-добрият вид за отглеждане на бонсай в България се оказа, че е джанката. Няма никакви претенции към външните условия. Дори и да сбъркаш някъде, дори и да забравиш да я полееш, не умира. Докато другите умират много лесно. Много хора опитват, но след като уморят едно-две растения се отказват.
Предавате ли на някого натрупания с десетилетия опит?
- Обучавам 10-15 деца, но след началото на пандемията останаха три, чиито по-безстрашни родители ги водят. Децата имат вече създадени свои растения, грижат се за тях - оформят ги, поливат ги.
Освен бонсай от няколко години правя и саксиите за малките дървета. 95 % от саксиите в градината са мое производство. Нямам пещ, за да ги правя от глина, затова използвам цимент и пясък. Технологията я видях в интернет от виетнамци, които публикуват свои видеа, и я доразвивам. Направил съм си специални инструменти. С тях оформям различни саксии, които, след като изсъхнат, оцветявам. Това ми спестява много средства, защото в България такива саксии не се произвеждат. Една качествена вносна саксия струва 70-80 лв., а на мен са ми необходими 300. Доскоро продавах, но спрях, защото не ми остава достатъчно време - за една саксии е необходим един ден.
Всеки, който проявява интерес към бонсай може да ме намери от 9.00 до 12.00 ч. всеки работен ден в Шуменската бонсай градина, ул. „Стара планина” № 2. Често идвам дори в събота и неделя.
Инфо Шумен