Пишат ни: За доброто няма възраст, пол и граници

За доброто няма възраст, пол и граници! В това днес се убеди Жулияна Кръстева от село Мараш.
„Тази сутрин бях в лаборатория за кръвни изследвания и се качих в автомобила си с яке и портмоне в ръка. Спрях за малко на паркинга на един супермаркет в близост и слязох от колата, за да си облека якето. При самото слизане, портфейла ми е паднал до колата. След около половин час установих, че съм го загубила. Върнах се на мястото и помолих охраната в магазина да погледнем на охранителната камера. Видя се, как 3-4 души минават покрай него, но не го забелязват. Появи се автомобил, който спря, а от него излезе мъж. Взе портфейла от земята, огледа се и отново се качи в колата, след което замина в неизвестна посока. Гледайки тези кадри си мислех, че ме чака едно неприятно ходене по институции, защо вътре освен парите ми бяха и личните документи, банкови карти, шофьорската книжка и прочие. Във времето, в което гледах записа и се чудех, какво да правя ми звънна телефона. Обади ми се ЧОВЕЧНОСТТА“! Беше мъжки глас, който ми каза, че е намерил портмонето, погледнал за адрес по личната карта и отишъл до селото, в което живея...“
Гласът от телефона бил на 59 годишния Данаил Денчев от с. Хан Крум, който без да се замисли, потеглил към Мараш, за да върне намереното.
„В дни, в които чуваме все по-рядко позитивни новини, аз се радвам, че станах част от една такава. Радвам се, че се запознах с Данаил, за който разбрах, че има син на моите години и съм сигурна, че го е отгледал и възпитал с добрия пример, който бе за мен днес! Благодаря му още веднъж и се надявам скоро и аз да имам повод да предам нататък доброто, което направи той за мен на някой друг.“