Шумен  3 °CВторник, 19- ти Март
USD  1.79566 EUR  1.95583
Търси Търси Социални мрежи facebook

Отец Димитър: Вярата и добрите дела са нашият пътен лист за Вечността

Отец Димитър: Вярата и добрите дела са нашият пътен лист за Вечността Източник: Инфо Шумен

Култура

Ст. иконом Димитър Стойков е роден на 09.02.1950 г. в с. Каменяк, Шуменско. Завършва Софийската духовна семинария през 1970 г. и Софийската духовна академия през 1976 г. Ръкоположен за дякон и свещеник от Варненския и Великопреславски митрополит Йосиф през 1972 г. Архиерейски наместник на Шуменската духовна околия от 01.01.1981 г.
 
-Миналата седмица Министерство на образованието за първи път започна оценяване на учебници по Религия. Ако тази есен или от началото на някоя от следващите учебни години се въведе "Религия" като свободноизбираем предмет, как Шуменската духовна околия може да подпомогне този процес?
- Тази загриженост на министерството е много похвална. Вече се разбира тази потребност, защото немалка част от младежта е дезориентирана, загубва своята духовна идентичност. Църквата, щом поставя този въпрос пред Министерство на образованието, със сигурност има своя концепция как това да стане и какъв би бил нейният принос.
В личен план не бих могъл да отговоря, защото не виждам как може да го осъществим в нашия град само със собствени сили на свещенослужителите. Ние сме малко хора, а училищата са много повече. Не е реалистично дори и един свещеник да тръгне по училищата, защото той има други преки ангажименти - да извършва богослужение, да извършва тайнства и др. Но той винаги би могъл да бъде в подкрепа на всички, които ще се занимават с това. В Шуменския университет от 2001 г. се преподава "Богословие". Завършиха много добри младежи и девойки, но липсата на перспектива за реализация на това поприще ги обезкуражи. Но тези подготвени хора ги има. Ако всичко се реши благополучно и има такова задание към училищата и църквата, ще се открият и пътищата, и хората. При перспектива, ще има и хора, които да учат в богословските факултети.
Предстои в близките дни да бъдат обсъдени добри практики в областта на вероучението, прилагани в Североизточна България. Няма време за чакане. Много години минаха в това, както го наричат някои, безвремие в това отношение.
-Как младите да се обърнат към вярата във време, в което има всякакви изкушения?
-Въпросът за възпитанието на младите хора във вярата е валиден за всички общества. Важно е не по какъв начин говориш за своята вяра, а дали тази вяра служи на истината и доброто. Ако вярата е градивна, ако опазва ценностите на живота, ако зачита и миналото, и настоящето, ще живеем добре на Земята. Ще имаме и надежда, че след смъртта ще имаме онова, за което се говори в монотеистичните религии - живот във Вечността. Животът на душата продължава, тялото остава в земята, от която е взето. В Библията е казано – „пръст си и в пръста ще се върнеш, а духът ще се върне при Този, Който го е дал”.
Отговорността на семейството е много голяма за това как ще се развитие неговото поколение. Каквото посееш, това ще пожънеш. Дълг на родителите е децата да получат и религиозно познание, чиято крайна цел е човек така да устрои живота си на Земята, че винаги да има предвид, че битието, в което той съществува като минало, настояще и бъдеще има своя Творец, Създател и Промислител. Когато има такова съзнание, човек ще има преклонение и благодарност пред този велик Творец, който му е дал тези блага. И ще живее и според правилата, които от една страна му дава свръхестествения нравствен закон - Библията. От друга страна ще бъде плод и на неговото естествено познание, когато със собствения си разум, наблюдавайки живота около и вътре в себе си, стига до съзнанието, че нещата не са случайни. Две неща ме изпълват с преклонение и възхищение пред Твореца - звездното небе над мен и нравствения закон вътре в мен, е казал големият учен Блез Паскал.
Много е отговорно това знание да бъде преподадено на младите хора, защото ще бъде за тяхното добруване.
-Църквата от години настоява за въвеждане на религията в училище. Преди години се преподаваше факултативно, но нещата замряха. Как виждате мястото на вероучението в началните класове?
-Необходимо е, особено за най-малките. Приемствеността между поколенията беше насилствено прекъсната по време на тоталитарния атеистичен режим. Известно от историята е колко религиозното възпитание е помогнало на хората да извървят пътя към националното самосъзнание, към националното единство. Още преподобният Паисий Хилендарски обръща внимание, че няма причини да се срамуваме от своя род и език. Носейки расо, той стигнал до идеята да предаде на българския народ тази история, която да сложи добро начало на неговото самоосъзнаване.
Църквата е вековна институция. От епохата на цар Борис Михаил Покръстител църквата съпътства живота на нашия народ. И когато е изпълнявала ролята си в пълнота, успехите на народа са били по-големи. Необходимо е обаче да има и кой да възприема религиозните дейности. Църквата е призвана да подпомогне живота на човек именно в нравствено-етичната и религиозната област. Тя няма претенции да обяснява математиката, физиката, астрономията. Религията се занимава с човека и неговото отношение към божието творение и към отношението му към момента и мисълта му за вечността. И да го направи по-добър. Знаем, че човек може да бъде изключително интелектуален, да знае много неща, но не е ли човек с главно "Ч", не е ли служител на доброто, на истината, а на греховни неща, каква полза от това знание? Църквата има своето място, стига то да й бъде признато, да й бъде позволено да подкрепя човека.
Светият Синод няколко пъти е правил опити да представи своя концепция за православно религиозно възпитание в училищата, което да започне от най-малките. Религиозността и нравствеността трябва да бъдат поднесени още в началните училища, за да дадат плод стократен. Кой не иска поколенията след него да са именно такова наследие, пораснали в добрата нива на грижовен стопанин? Когато свършат земните дни на човек, най-голямата награда за него ще бъде да се яви пред Твореца и да каже: ето ме, Боже, мене и децата, които ти ми даде.
-Наскоро навършихте 70 години. Какво разбрахте за повече от половин век служба на вярата?
-Мога да кажа, че съм благодарен на родителите си. Благодарен съм на Бога. Благодарен съм на всички хора, с които преживях тези години. Благодарен съм, че тръгнах по този път. Основното ми докосване с Църквата беше през 1964 г., когато постъпих в Софийската семинария. Завърших и Духовната академия и почти веднага поех пътя на свещенослужението в гр. Шумен.
Годините са много, но отлетяха бързо. Но, Слава Богу, това поприще винаги ми е носело и удовлетворение, и спокойствие. Трудните години бяха до промените през 1989 г. Много малко хора се решаваха да станат свещеници. Държавата тогава изповядваше войнстващ атеизъм и на всеки, който посегнеше към религията, гледаха или като на объркан човек, или на неподлежащ на превъзпитание от тяхна гледна точка. Така няколко поколения бяха лишении от свободата на религиозното самоопределение в много голяма степен. Но всичко се преживява, минават тези неща и остава само мъчителния спомен.
Една от струните на един съвършен инструмент е религиозната струна. Ако тя е скъсана, инструментът не може да издава онази висша хармония и да изразява най-възвишените чувства на човешката душа. Осакатяването на човешката душа, чрез атеизъм е пагубно. Хората усвояват все по-лошите черти като егоизъм, враждебност, озлобление, пристрастяване към материалното.
Човек отива във Вечността с добрите си дела, с вярата. Те са печата на пътния лист за Вечността.
Инфо Шумен
 
 


Прочетете също
Top