Омбудсманът Капралов: Цената на водата трябва да е обвързана с качеството

-Г-н Капралов, вече публикувахте осмия си, последен годишен отчет като обществен посредник в община Шумен. Какво е обобщението Ви?
-2019-та година беше по-спокойна в сравнение с предходните. Личи и от самия анализ, който е в по-малък обем в сравнение с предходните. Искам да подчертая, че в отчета влязоха две важни неща, свързани с големи обществени кризи. И двете, според мен, са много важни за шуменци, но и двете бяха предизвикани от недобре свършена работа на национално ниво. Ще припомня, че на 10 януари миналата година заедно с националния омбудсман г-жа Мая Манолова предизвикахме в Шумен голяма дискусия за качеството и цената на водата. Целяхме да кажем, че това което се случва не е водна реформа, а представлява само едно повишаване на цената, което не е обвързано с качеството на предоставяната услуга и не може да продължава по същия начин. Опитахме се да превърнем Шумен в пример в национален план. В края на година, заради кризата в Перник, за липсата на реформа във водния сектор вече се говори в национален мащаб. Предстои спиране на водата и в Шумен за ремонт на аварии. Аз продължавам да настоявам като местен обществен посредник, с подкрепата на националния омбудсман, че решаването на проблема с водата на Шумен е приоритетна национална задача. През цялата година се опитахме да упражняване институционален натиск - върху МРРБ, принципал на водните дружества, върху законодателя с предложение за премахване на единната цена на водата и обвързване на цената с качеството на услугата, а не с инфлацията. През октомври националният омбудсман внесе такова предложение, в което се цитира точно Шумен с решение на съда, който е отсъдил в полза на жалбоподател и е постановил, че цената на водата трябва да се намали поради лошото й качество. Проблемите с водата влизат в плана за работа и на местния, и на националния омбудсман и трябва да се превърнат в държавна политика.
Второто нещо е свързано с въвеждането на тол системата, което доведе до повишаване на контрола по републиканската пътна мрежа. В началото на м.г. възникна абсурдната ситуация гражданите на два шуменски квартала да купуват електронна винетка, за да стигнат до града. Присъствах на общо събрание на двата квартала. Подкрепих протеста на гражданите и поставих проблема на вниманието на кмета, Общинския съвет и директора на Областно пътно управление. След преговори се стигна до решение въпросните пътни участъци да станат общински и казусът беше решен.
Това са два случая, в които местният омбудсман извършваше своята посредническата функция или показваше проблем на държавните институции - МРРБ, МОСВ, КЕВР.
-Бихте ли посочил конкретни казуси от отчета си?
-Три казуса са свързани с взаимоотношения на гражданите с поделения на централната администрация, а не на общинската. Това показва две неща. Първо, годината беше изборна за местните власти и през цялата година нямаше резки движения от административен характер, които да доведат до поток от жалбоподатели. Второ, правомощията на институцията по естествен път придобиват по-широк характер от конкретното взаимодействие на гражданите с местната власт. Институцията е търсена като посредник от една страна от гражданите, от друга страна от поделенията на централната администрация. Единият от избраните случаи е свързан с трудното заработване на електронните винетки, които се дават от „Социално подпомагане” - проблем, който се дължи на традиционната лоша комуникация между различните нива на администрацията. Съгласен съм с определението, че проблемът на българската администрация е, че е изградена вертикално, което създава проблеми, когато се наложи да си „говорят” две поделения по хоризонталата, за да решат общ случай. Посочвам такъв пример в комуникацията между НАП и НОИ за хората, които местни фирми изпращат на работа във Франция. Важен случай, който не можеше да бъде решен без намесата на местния омбудсман, беше на гражданка на Косово, но живееща в България, която е уведомена от властите, че трябва да напусне страната в срок от 24 часа. Гражданката се обърна към мен по препоръка на „Европа директно”. За 2 часа организирах среща със служба „Миграция” при ОД на МВР, с която съм работил и друг път. В крайна сметка се оказа, че гражданката може да подаде заявление за ново удължаване на постоянното й пребиваване, защото има такова разрешение за друга страна членка на ЕС. Случаят е важен, защото в тези кратки срокове другите два контрола, които правовата държава предвижда - административния и съдебния, в никакъв случай нямаше да се задействат в рамките на 24 часа.
-Защо определяте този отчет като по-специален?
-Защото той рамкира края на втория ми мандат. Според Правилника за организацията и дейността на обществения посредник на територията на община Шумен, писан през 2003 г., на който аз съм съавтор, дейността на един титуляр на длъжността обществен посредник е ограничена до 2 последователни мандата. През м. май приключва вторият ми мандат и според разпоредбите нямам право да участвам в конкурса за избор на нов омбудсман. Това е описано в отчета, напомняйки го и на кмета, и на общинските съветници. Веднага след приемането на отчета през февруари, ще депозирам писмо до председателя на Общинския съвет, в което ще опиша необходимостта от провеждане на процедура за избор на нов омбудсман. Изисква се съставяне през март на комисия, която да провери документите на кандидатите, да проведе през април събеседване и да предложи на Общинския съвет 3 номинации. През м.май Общинският съвет трябва да избере новия обществен посредник.
За мен е много важно гарантирането на плавния преход в институцията, за да не бъде тя поставена в криза. Мисля, че след 4 мандата, оценката за дейността на институцията е положителна, както от гражданите, така и от общинските съветници.
-През изминалите 8 години годишният отчет изпълни ли основните си задачи?
-Много хора казват, че омбудсманът няма реална власт. Той не може да смъмри един администратор, да го уволни. Което е вярно. Но от друга страна, годишният отчет всъщност е най-силният инструмент на институцията на омбудсмана. Защото той прави публичен анализ на състоянието на диалога между местната власт и гражданите. Аз се гордея, че този документ, въпреки че той е различен всяка година, защото възникват различни кризи, предизвиква интерес. Първият годишен отчет предизвика слаб интерес дори сред общинските съветници. Тогава интересът беше повече медиен. През последните години започна целенасочена и смислена работа и в администрацията, и в Общинския съвет на база на годишния отчет. Двама различни кметове разпореждат на директорите на дирекции в общинската администрация да четат отчета и да дават становищата си по проблемите в техния ресор. Това прави становището на кмета доста плътно, а от друга страна администрацията придобива поглед върху това как гражданите виждат нейната дейност. В дискусиите в постоянните комисии, особено в Правната, всеки път се вземат предвид направени препоръки. Напомням, че преди 4 г. по мое предложение в Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет се разписа процедура, в която всяка препоръка и становище на обществения посредник се обсъжда от комисия и при необходимост се внася в Общинския съвет. През годините съм бил и инициатор на промени или приемане на изцяло нови общински наредби.
-Общественият посредник има правомощия, свързани само с местната администрация. При Вас обаче, идват все повече хора с проблеми с държавни институции, комунални фирми. Как решавате техните проблеми?
-Точно този въпрос е свързан пряко с този годишен отчет, защото се вижда повече работа с централната администрация и фирми с потребителски характер - енергоснабдяване, водоснабдяване, комуникации.
Ако гледам правомощията си по закон, трябва да кажа на гражданите - съжалявам, но отговарям за администрацията на Община Шумен и Общинския съвет и по други въпроси не мога да помогна. Още в самото начало се разбра, че това не е възможно. Така постепенно институцията разшири обхвата на дейността си. Това стана благодарение и на авторитета на институцията и на желанието на ръководителите на местните поделения на държавната администрация да съдействат. С управителя на клона на НОИ дори разписахме споразумение, с което двете институции се съгласяват да работят по решаване на казуси. От НАП и ОД на МВР получавам абсолютно съдействие. По време на кризата от 2013 г. влязох в контакт с ръководството на енергийното дружество и създадохме механизъм извън правилата и наредбите на КЕВР. Така аз имам контакт с висш мениджър, с чиято помощ веднага се извършва проверка на жалба.
Разширява се и териториалният обхват на дейността ми. Търсен съм за помощ от граждани на общините Велики Преслав, Нови пазар, Варна. Проблемът е, че в момента само в 13 общини има местен омбудсман. В цяла Северна България обществен посредник има само в Шумен. Посетих Добрич, Варна, Русе, където правят неуспешни опити да изберат омбудсман. Чрез мрежата на обществените посредници направихме на два пъти опити да представим в Народното събрание законопроект за промяна на ЗМСМА, насочен към укрепване на институцията „Обществен посредник”. Не е добре местното самоуправление да дава на едни граждани повече възможности за контрол , а на други граждани, които искат да имат възможност за контрол, да не могат да разчитат на такъв. По този повод от мрежата на обществените посредници сме отправили писмо до новия УС на Националното сдружение на общините през първото тримесечие на 2020-та година да проведем работна среща.
Инфо Шумен