Шумен  3 °CВторник, 5- ти Ноември
USD  1.79483 EUR  1.95583
Търси Търси Социални мрежи facebook

Огнян с чуждото сърце: 10 г. след изкачването Монблан още ме зарежда

Огнян с чуждото сърце: 10 г. след изкачването Монблан още ме зарежда Източник: Снимка: Личен архив

Шумен

Точно днес на 12 септември, преди 10 години, шуменецът Огнян Ганчев сбъдна мечтата си и покори алпийският първенец връх Монблан /4 808 м/. Той е първият човек с присадено сърце в света успял да стъпи на върха. Най-вероятно и до ден днешен остава единствен. Дори и след десетилетие споменът от преживяното е невероятно силен, казва Огнян. И най-важното - зарежда го за нови "подвизи", признава мъжът със смело, макар и чуждо сърце, в гърдите. Всъщност, вече е станало негово, защото започнало да мисли като него. 
Кара 14-та година от успешната трансплантация в столичната болница "Св. Екатерина". Първата му най-голяма мечта, като баща на три прекрасни деца, била да оживее, а втората - да стигне Монблан. Днес си припомни как последният напън до върха траял около 7 часа - от 3 ч. призори до 11 на обяд. "Алпинистите ме бяха научили, колкото са ти годините, делиш на две, правиш толкова крачки и почиваш. Така правех по 25 стъпки и отмарях, а на последните 100 метра правех по 15 крачки и почивах по 3-4 минути", сеща се Огнян. Бил вързан с въже само в последните 100 м. Сподвижниците му от клуб "Академик"-Варна били непрекъснато до него, но сам се борел с 2 щеки, пикели и котки. И до днес му е трудно да опише гледката от връха и чувствата си, когато развял знамето на Шумен...

От най-високата точка се обадил само на съпругата Добрина, а малко по-надолу държал сам да казва на приятели, че е успял и сбъднал мечтата си. Сега има нова - да стъпи на Елбрус! Това ще му бъде голям подарък за 60-та годишнина догодина, смее се Огнян. Който го познава, знае, че е напълно осъществима, защото шуменецът не е спирал да се състезава и да печели медали. 

Има 5 златни от три Европейски първенства за трансплантирани, а на Световното в Аржентина през 2015 г. станал четвърти. 
Голямата му страст е плуването и през януари започва усилени тренировки за поредна европейска надпревара. Сега се шегува, че се е отдал на агрофитнес в градината си в с.Осмар. Преди трансплантацията работел по 15 часа на ден и сега не са по-малко.
 
 


Прочетете също
Top