Обръщение към шуменци: защо се отказах 2015-та и защо искам доверие сега

Уважаеми шуменци,
сега, преди изборите, всеки от нас живее с надежда. Надежда за нещо по – хубаво, нещо по-добро за себе си, за семейството си, за децата си, за работата си, за това да има пари, да живее нормално, да може да мисли спокойно за бъдещето си, а не само за утре.
Иска да има свободно време, да има къде да отиде, да се разходи, да види щастливото лице на дето си, когато го люлее на люлката в квартала, когато се разхожда на платото или на „Кьошковете“. С надежда е родителите му да са здрави. Иска да се гордее с децата си в училище или в университета. С надежда е да има работа и да получава добра заплата.
С надежда съм да се гордея с града си. Да чувам за Шумен, по медиите, хубави неща и да се гордея с това.
Да се чувствам горд когато кажа: „Аз съм от Шумен!“
Сега ще избираме управниците на Шумен. Те партиите са подредили кандидатите.
Задавам си въпроса: Кандидатите на кого ще са верни? На партиите или на нас шуменци, на града си, на общината?! Със сърцето си усещам, че този който ще управлява Шумен трябва да го обича, да обича съгражданите си. Старите хора казват: “Брашно да имаш, на хлебар го дай!“ Шумен е голям град, с дух и дълбока култура. Шуменци са хора, които търсят новото, модерното, будни хора са за това тук, в Шумен, е първото читалище, първият симфоничен оркестър, първата театрална постановка, първото честване на Кирил и Методий в далечната 1813 г., и още много първи неща в България. Това е духът на Шумен. Всеки от нас е горд с това.
Аз обичам Шумен и ще работя за това да превърна общината в територия на изпреварващо социално - икономическо развитие! Защото ме боли да сме с най-ниската работна заплата в България 790 лв., да плащаме най-скъпата вода в България, Шумен да е градът с една от най-ниските средни пенсии и икономиката ни да е на 25 място от 28 областни града. Не е носталгия, но в далечната 1989 г. бяхме 7-та икономика в Бъргария.
Можем ли да променим това?
МОЖЕМ!!!
Готвя се за КМЕТ от година и половина.
Много от Вас все още ме питат защо „хвърлих кърпата” през 2015 г. В основата на отказа ми са антагонистичните ми отношения с ДЪБОВ и ШОШО. Техните правила и искания не могат да бъдат мои правила зад гърба на шуменци.
Предлагам на жителите на община Шумен визия за модерно раз-витие на общината. 40-те големи проекта, които разработих през последната година и половита се базират на това, че познавам ШУМЕН И ОБЩИНАТА. Част от идеите за проектите ги родиха млади шуменци, с които в продължение на два месеца обсъждахме, как си представят Шумен през 2030 г. Може би това е един от пътищата да направим така, че младите хора да останат в Шумен и да се гордеят със своя град.
Общината иска добър стопанин и ние с моя екип ще бъдем такива, защото виждаме проблемите ясно, четем много и предлагаме реални идеи. Разработените проекти, които ще ми помогнат в това начинание са в основата на предлаганата от мен „Визия за модерното развитие на община Шумен“.
Мен са ме учили да бъда честен (даже и бой съм ял от татко), учили са ме да бъде работлив и да правя добро. Такъв съм бил през целия си живот и такъв ще продължавам да бъда.
Моето мото, моята същност е че: „Властта произтича от хората и тя трябва да се върне при тях с грижа“, ако моите идеи ви допадат гласувайте за мен, за моя екип и за по – добрите дни на нашата община!“
Нашият шанс е с № 61 за кмет и общински съветници.
ДЪБОВ избра ВЕНЦИ ВЕНКОВ С № 56.
Когато те скандираха през далечната 1993-1995 г. пред театъра „Който не скача е червен” – аз не скачах!
Когато гласувате внимавайте! № 61 е точният и верен избор!

Пресцентър ПП "Български социалдемократи"