Не сняг, а градушка

4 юни. Градушка. 12,15 – 13 часа – този път не ни се размина. Започна като дъжд и после премина в град. С различна сила и на 3 - 4 етапа. Такива тъжни снимки на читалището не съм правил. Хората са още по-тъжни - нашите баби разплакани. Градинките им побеляха, а посеви, лози и дръвчета унищожени. Всички искат да отидат в парламента с бастунките и тоягите.

За да се обърне внимание на отрудените хора по селата и да се намерят най-после тези 28 милиона лева /нямало - ама за партиите... има/ за изграждането на ракетни площадки за защита от градушки. Дано...ама надали. А дотогава ще сме тъжни. Орисия. И се сещаме за Яворов...

Това е написал авторът на снимките, поместени в страницата на читалище "Съединение-1905" в село Кочово, община Велики Преслав. Трудът на хората е помлян от градушката.