Как България стана втора родина за арменците

Преди повече от век малка България  даде  урок по човечност, милосърдие и състрадание , приютявайки   прокудени от  зверства в Османската империя хиляди арменци. Арменският геноцид, извършен от младотурските власти в периода 1915-1918 г.- агхет, в превод невъобразимо престъпление или голяма катастрофа, се характеризира с масови кланета и масова депортация на над 1 милион граждани.
 Именно тези „изгнанници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик” вдъхновиха  гениалният поет Пейо Яворов да им посвети стихотворението „Арменци”. По емоционален начин той обрисува топлото българко отношение и съпричастност към тяхната съдба. Героите пият, защото това е единственият начин да се откъснат от терзаещата ги горест, от чувството за вина и безпомощност пред родината майка.
Бърз поглед в историята  показва, че в българските земи арменци се заселват още от древността. За първите преселници от Армения по нашите земи се споменава още през 5 век. „През османския период относително големи арменски общности вече съществуват в различни български градове, сред които по значими са колониите в Пловдив, София, Добрич, Варна, Бургас, Разград и Шумен. След Освобождението на България през 1878 г. в страната намират убежище много арменски революционери, други арменци бягат от режима на султан Абдул Хамид II, прочул се с масови убийства и жестокости първоначално в Западна Армения, а по-късно и в други провинции на империята”, пише в „Документален сборник” доц. Юра Константинова от Института по балканистика към Българската академия на науките  в съовторство с Ивайло Начев. Изданието е със заглавие „С поглед към Америка Изселването на български арменци от социалистическа България”.Само за периода 1894-1896 от Османската империя пристигат около 50 000 хиляди арменски бежанци, превозени с български кораби през Черно море.  Българското правителство отпуска на имигрантите обработваема земя в Добруджа. Според Търновската конституция арменците имат равни права и задължения с тези на останалите български поданици.  Прехранват се основно с внос на стоки от Великобритания, създават и свои предприятия за обработка на тютюн, кожи, коприна. Проявяват майсторство в часовникарството, златарството, килимарството, производство на тютюн.
„От моите предци зная, че в Османската империя са изклани над 300 хиляди арменци. . В началото на миналия век , усещайки какво ще се случи в България от Одрин пристига дядо ми Хайгашод, на когоко аз съм крастен. Другият ми дядо Сампат идва от Анадола. Те намират спасение именно в България”, сподели видният български композитор  с арменски произход Хайгашод Агасян. Масовото приемане на арменци от кланетата се случва 1922 г. Тази година ще отбележим сто годишнината, уточнява той. Друга държава не е го е направила. За него България е тази страна, която официално отваря границите си и приема арменските бежанци.
„Аз се прекланям пред този жест”, казва той и уточнява, че за неговите 69 години никога не е бил сочен с пръст и приеман за различен. Чувства се много по-българин от други българи. Въпреки, че е арменец по кръв обаче са разплаква на българския химн. Гордее се, че във всички точки по света, където е бил е представял България.
Композиторът отчита, че заради историческата си съдба арменците са пръснати по  различни краища на света. Тъжно му е, че не знае роднините си и не общува с тях.
Семейството му спазва църковните празници, особено Рождество Христово и Великден. Гордее се, че Армения е първата страна приела християнството, 301 година. Стараят се да спазват арменските пости, но не съвсем защото в голямата си част са и българи. Уважават и българското Рождество Христово и Арменското. Истински купон в дома на композитора настава когато съпругата му приготвя прочутото арменско ашуре с розова вода и обилно поръсено с орехи.
Хайгашод Агасян е написал много песни на арменски език. Първото име е съчетание от две царски имена. Хайг е първият вожд на арменците в древността. Шод е друг велик цар.
 Една от песните разказва как България е спасила от унищожение арменските предци. Автор е на химна на Пловдивското арменско училище. На Армения е подарил няколко благодарствени песни.
Днес арменски училища има в София и Пловдив, а в по-малките градове те са към читалищата. Към обучението, което обхваща културата и традициите на арменците, както и изучаването на арменската азбука определено има интерес, сподели Киркор Паносян, председател на арменската общност в Шумен. Тук живеят над 200 граждани с арменско самосъзнание.

Заслугите на арменците за развитието на града са много. През 1867 тук е открито първото в България арменско училище, а през 1880 създават първото дружество на любителите на театъра. Създаден е и арменски ансамбъл „Ереван”.
 Според Паносян непризнаването на геноцида над арменското население от 1915 година, когато са избити 1 милион и половина граждани на империята  води до неговото повторение.Смята, че от тези исторически трагедии трябва да се извличат поуки.
Активен живот кипи и при арменската общност в малкото градче край р. Дунав- Силистра. Поне от 400 години тук живеят арменци. Днес те са 70.
Най-тържественият ден за арменците в града е честването на храмовия празник на Арменската апостолическа църква „Света Богородица” . На този ден дворът на Църквата се изпълва с много гости. А денят преди празника, когато се приготвя курбан за здраве/мадах/, е като родов празник, отбелязва Екатерина Тодорова, председател на църковното настоятелство.
Галина Ганева