Ивановден - денят на кумството и побратимството

Богат на обичаи е зимният месец януари в българския народен календар. Наричан в много селища Големият месец януари, старите българи влагат в наименованието не толкова броя на празниците, колкото значимостта им. След Васильовден и Йордановден, на 7 януари селското веселието продължава с традициите на християнската обредност и фолклорната празничност на Ивановден. Православната християнска църква отдава почит на Св. Йоан Кръстител и не се работи. Празник е! В някои населени места, вечерта преди празника е четвъртата кадена вечеря. Трапезата се подготвя и прикадява както останалите три. На много места семейството е в кръг около масата, пеят песни за Свети Йоан. Сутринта на празника жителите на селото се събират на тържествена служба в църквата. Според народното поверие Св. Йоан покровителства кумството и побратимството. Ивановден идва веднага след Йордановден и обредното къпане продължава с пълна сила. Това е денят, в който се къпят младоженците, тези, които са женени след миналогодишния Иванодвен, къпят се момите, в някои села и имениците. Богато и пъстро е селското веселие из нашата българска земя, с много смях и закачки. Немалко са селищата, в които още от ранни зори ергените и младите мъже тръгват с гайди и тъпани да ловят и къпят младоженците в осветените предния ден води на реката. Интересен весел фолклорен елемент в някои села е обредното наддаване. За да се отърве от къпане в студените води, младоженецът наддава – обещава вино, баница, суджук. А вечерта младата невеста отрупва масата и посреща гостите с всичко, което е обещал мъжът и. Умеел българинът да се весели, а шегите са една от друга по-остроумни и по-хумористични. В други населени места приемат Ивановден, като последния от коледните празници. Всеки окъпан младоженец се прибира у дома, преоблича се и излиза на мъжкото хоро. Музиката на гайда съпровожда веселата група. Мъжете обикалят селото, играят пред всяка къща. Хорото задължително води къпан младоженец. Стопаните ги черпят с баница и вино. По обяд на мегдана става голямото селско хоро. Мъже, моми, женени жени заиграват хубавите български хора. Казват, празник без хоро не може! В други села голямото селско хоро е вечер и продължава до късно през нощта. В някои селища на Североизтока всички младоженци се събират, излизат през нощта извън селото, запалват огън и с песни и свирни изчакват, да дойдат да ги вземат къпачите. В тези села всеки ерген трябва да изкъпе своята избраница, къде пръскайки я с вода, къде заливайки я по врата. Разбира се, на празника младоженците трябва да почерпят и своите кръстници. У кръстника отива с ракия само мъжът, без невястата. Кръстникът кани приятели и всички се почерпват доволно и щастливо с ракията на младоженеца и мезетата на кръстника, в сладки приказки за хубавата ракия. В други села не минава и без наставленията на кума към младоженеца, как да работи, как да печели почит и уважение в махалата, в селото. Но най-голямо внимание на празника отделят на имениците. Тогава, казват, рядко празнуват рожденните дни, по-важни са имените. Навред из България портите на къщите, на всеки именик, са широко отворени през целия ден и цялата нощ. Гости от селото, на групи, идват да го поздравят, с пожелание за здраве през цялата година. Тази пъстра палитра от веселие, със своите обредни елементи е невъзможно да се разкаже, защото всеки район, всяко селце е успяло в годините да предаде своето виждане за празничност. Но посланията и желанията за здравото и сплотено семейство, за почитта и силните български корени са ехото от древността, което оставя. Честити да са имениците!

Мая Господинова