Инфо коментар: НаПразен документ на празен язовир

За шуменци, въпреки всички министерски заклинания, е ясно, че язовирът е „Тича”. А документът е Годишният отчет на Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от „ВиК - Шумен” за 2019 г. Утре той ще бъде приет на първото редовно заседание за годината на тази измислена (не)знайно от кого и (не)ясно защо структура, която през близо десетгодишното си съществуване не доказа, че може да управлява успешно процесите във водния сектор на Шуменска област. Нямам как нещо, създадено с декоративни функции, тоест да представя често лишените от здрав разум заповеди на чиновници в две министерства за решения на десетте общини, да даде положителен резултат за обитаващите територията. Въпреки добрите намерения на част от членуващите в Асоциацията.
През миналата година ВиК асоциацията е провела три работни срещи с „представители и служители” на водното дружество във връзка с изпълнението на 15-годишния Договор между двете страни, пише в отчета. Не става ясно работи ли договорът, бяха ли решени проблемите с водата на селата Салманово и Троица, на какъв етап е процедурата по кандидатстване за финансиране от ОП „Околна среда”.
В отчета се твърди, че Асоциацията по Вик поддържа актуален регистър на клиентските жалби, съгласно указанията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Този регистър „спомага за осъществяване на ефективен контрол върху дейността на ВиК оператора”. Навярно и писалият това не го вярва. В отчета липсват както числа, които да покажат какви и къде са най-честите проблеми във ВиК системите, така и резултати от направения „обективен анализ”. А ярък пример за чиновническа безпомощност е така нареченият онлайн регистър за публична проследимост, чрез който всеки жалбоподател (уж) има възможност да следи движението на подадения от него сигнал. Регистърът за 2019 г. липсва дори като архив, а този за 2020 г. съдържа табличка, от която не става ясно нито естеството на жалбите, нито какво се прави по тях. Това голямо нищо, е направено по проект, финансиран с европейски средства, чието име няма да ви изпиша, защото е поне 5 (пет) реда. То е внедрено от асоциациите в цялата страна след пилотното му изпитване в Смолян.
От отчета става известно, че в МРРБ са получили справка за дейността ВиК асоциацията от подписването на договора с ВиК оператора до август миналата година, но не и дали тя е изпратена и на десетте общини от областта. Не става ясно и дали от общините са искани предложения за промени в Правилника за организацията и дейността на Асоциацията. Така шуменските предложения са две: поканите за заседания да се изпращат освен на хартия и по електронния обмен и председателят на Асоциацията да може да се замества от зам.-областния управител.
В отчета се отбелязва, че се контролира инвестиционната програма, поета от водния оператор. Какво точно е изпълнено и на каква обща сума не става ясно, защото отново няма нито едно число.
Въпреки казаното до тук, годишният отчет ще бъде приет. Защото, дори и да имат най-добри намерения, и председателят на Асоциацията, и представителите на общините са принудени да участват в театър с предизвестен край. Докато валежите бяха добри и малките ВЕЦ-ове не бяха толкова „жадни”, пиесата беше фарс. Сега епилогът отива към трагедия.
Предпоставеният от чиновнически разпоредби празен отчет не е изпразнил язовира. Той само е пореден пример, че формалното отношение не носи добър резултат.
Най-големият проблем е обемната, но всъщност празна ВиК реформа.
Милен Маринов