Доц. Стефан Минков: Дължим свободата си на руските щикове

Защо  Шумен е освободен  няколко месеца по-късно?
Въпросът е сложен, защото касае развитието на международните отношения  по това време и хода на Руско-турската война, т.е. този проблем засяга военно- стратегически  и политически причини.  Военно- стратегическите причини са, че Русия избира план за водене на войната, който е коренно различен от съществуващите планове и настъпва през Централна България, а не през  Северна Добруджа и Североизточна България, както в предходните военни  кампании. Целта й е да изолира войските в укрепения четириъгълник в Североизточния регион. Политическите причини са свързани с  турското, мюсюлманското  население и опитите на Османската империя  да ги използва за разменна монета за придобиване на други територии в други  части на българската територия.

Припомнете ни събитията от онова време?
Битки не се водят, защото предаването на Шумен на Княжество България става по клаузите на Берлинския договор, който е сключен само няколко дни по-рано. Битки не се водят, но има напрежение. Тук е имало голям турски гарнизон – между 40 000 и 60 000. Имало е  и много мюсюлманско население.
Как са били посрещнати освободителите? Има ли данни затова в историческите извори?
Съществуват двайсетина източника, преки свидетели на събитията. Християнското население ги посреща тържествено.  Руски офицери са оставили своите спомени – хвърляли се калпаци,  посрещнали ги с хляб и сол. Имало е еуфорична обстановка, още повече, че Шумен е освободен няколко месеца по-късно.  Мюсюлманското население ги посреща резервирано и сравнително враждебно, но без тази враждебност да  има антируски прояви.
Имаме ли реликва от това време?
Имаме една икона на Светите братя Кирил и Методий, подарена на града от генерал Сергей Белокопитов. Той е бил командващ на руския корпус и е първият висш офицер, който влиза в Шумен. Отслужва се тържествена литургия  в църквата „Свето Вознесение Господне” от Варненско-преславския митрополит Симеон. В знак на православна солидарност генерал Белокопитов подарява икона.  Колеги от Катедрата по руски език, които участваха в конференция в Москва, подариха реплика на тази икона на своите домакини.

Как се устройва административно животът в Шумен след Освобождението, как се създава българската държавност?
Това е продължителен процес. Българската държавност преминава през няколко етапа. Първият етап  е временното руско управление, което, според клаузите на Берлинския договор, е намалено от 2 години на 9 месеца. Начело на временното руско управление и на гражданските институции да бъдат руски офицери, а за техни заместници се назначават българи.
Има ли нова оценка на историята за събитията от онова време?
Има частична преоценка на историята. Има и такава мисъл – всяко поколение пише своята история. Трудно мога да обобщя мненията на историците, които са противоположни. Става въпрос за оценката на Руско-турската война. Моето мнение е, че независимо от мотивите на царската дипломация, които са известни от  XVIII в. насам, независимо от тези мотиви, в Русия има много силна вълна на съпричастност по отношение на българския въпрос, най-вече над издевателствата, които се извършват над православното население и има масово доброволчество, ентусиазъм, когато започна тази война. Нещата не са еднозначни. Дори да предположим, че царската дипломация е изпълнявала геополитически цели, което си е така в контекста на международната политика, не бива да пропускаме  факта, че дължим свободата си на  руските щикове.
Събитията в България как са били оценени от европейското обществено мнение?
Голямо влияние на оценката за събитията в България има съдбата на Априлското въстание и последиците от него. Европейското обществено мнение е било положително настроено България да получи независимост.
Инфо Шумен