Шумен  7 °CЧетв, 4- ти Март
USD  1.62525 EUR  1.95583
Търси Търси Социални мрежи facebook

Богоявление - живителната сила на водата

Богоявление - живителната сила на водата Източник: Снимка: infoshumen.info

Шумен

Богата на колорит е българската календарна обредност. Втъкала в себе си древните езически символи и християнските традиции, тя съпътства живота на старите българи и променяйки се през вековете, достига като ехо от древността до наши дни. Тази народна старина, макар загубила голяма част от ритуалните си елементите, ни връща към времето на сплотеното българско семейство, към времето на почит и уважение, към вярата. Българската земя, като кръстопът на много цивилизации, възпроизвежда богата и пъстра народна култура, с впечатляващо разнообразие, нерядко обвита в мистерии.В светлината на тайнствеността е и денят Богоявление или Йордановден. Според народните поверия, вечерта срещу празника се „кръщават” небето и земята, а христианите вярват, че каквото си пожелаят, ще им се сбъдне. Богоявление е един от големите християнски празници, отбелязва се на 6 януари. Познат е из цялата българска земя с различни имена – Водица, Кръстовден, Докръщи, Одокръщи и още, и още имена, сътворени от селищния фолклор. По християнските закони небето се отваря, Йоан Кръстител слиза на земята и кръщава Исус Христос в река Йордан. В Североизточна България в деня срещу празника „се говее за кръста”, т.е. не се яде блажно, а в Странджа, вечерта преди Благовещение се яде кървавица и месо от прасето. Митична е Странджа планина с много тайнственост в ритуалните действия. Вечерта срещу Богоявление е празничната семейна вечеря с многобройни обреди за плодородие и благодатна година. Това е и третата кадена вечеря. Семейството е събрано в кръг около масата в този свят ден, като символ на сплотеност и здрави родови корени. Най-възрастният мъж първо прикадява иконата, след това софрата. Отчупва малко колаче от питата, за да го сложат в ярмата на воловете, разчупва питата на две над главата си, за да са високи житата. Всички следят, кое парче е най-голямо. Ако парчето е по-голямо в дясната ръка, то през следващата година реколтата от зимното жито ще е най-добра. Ако парчето в лявата ръка е по-голямо, реколтата от ръж, ечемик и овес ще е по-богата. В някои населени места е познато гадаене на въглен за бъдеща реколта. Вечерта наричат на всеки въглен различна култура и по степента на изгаряне на същия, сутринта на празника, разчитат добивите през следващата селскостопанска година. Митични или магични, ритуалните действия носят в себе си посланията и желанията за изобилие в природата, за богата реколта. В зори на самия ден свещеникът отслужва литургия в църквата и „свети” вода в котел. Жизнената сила на водата е обичайна практика сред българския народ. В Североизточна България, тези, които са в църквата, вземат от светената вода и я отнасят у дома, така пренасят благословията в къщата. С водата извършват множество обреди, отново с послания за здраве и плодородие. В нея пускалт босилек и мият лицата на децата против уроки, на болните за здраве, ръсят с босилкова китка помещенията за животните, стаите в къщата, мият лемежа от къдената вечеря или измиват важни за земеделската дейност сечива, като брадва, тесла, ярема на ралото. В други селища измиват същите сутрин в светената вече вода на реката.Съществува поверие, че в полунощ водата в реката спира да тече и след това протича нова, чиста вода. Затова сутрин в нея се къпят болните. В някаи села на Йордановден сутринта изкарват биволите и ги напояват на реката с „чиста вода”. Всички жители на селото се събират край реката. Попът чете молитва, прекадява над реката и хвърля кръста. Ергените скачат в ледената вода на реката, за да уловят дървения кръст. Къпането на празника е за здраве. Интересни са различните ритуали за къпане сред българския народ. В някои населени места рано, рано, още по тъмно жени и девойки се къпят в реката, за да не ги зърне мъжки поглед. След това е мъжкото къпане, което продължава като празник с вино и месо от прасето, изпълнен с веселие и мъжки лудории. В селата, в които няма река правят молебен на кладенците и ги окичват с цветя и свещи. Жените рано сутрин ходят на чешмите с икона и стрък босилек. Мият се за свое здраве, за здраве на членовете в семейството и работнияя добитък. Трудно е да се опише богатата палитра и разнообразието на ритуалните елементи, но е видно едно, че старите българи съчетават в едно три празника: семеен, трудов и стопански. Така те проектират през собствените си виждания и нагласи  в този свят ден – Богоявление, стремежа си за здраве и богата реколта, за благоденствие и добро. В много райони на страната след осветяването на водата на Йордановден започва изпращането на сгледниците и периодът на сватбите. Поставя се едно ново живително начало, пречистено и свято!
                                                                                                                                                                                                                     Мая Господинова
 
 


Прочетете също
Top