32-ра изложба подреди заклет велосипедист

"Вече съм на две осмици, но не спирам да рисувам. А как се случва? С обич и още нещо..." - казва за себе си шуменецът Вълчо Вълчев. Тази седмица той подреди 32-та си изложба за последния четвърт век и я кръсти точно така с многоточие, защото въпреки дългия творчески стаж, още не е намерил отговор на въпроса откъде извира вдъхновението му. Който го познава, знае, че освен нежен майстор на акварели, е създател на стотици документални филми, бива го дори в дърворезбата, а освен това е заклет велосипедист.

А точно, на колелото, с което още не се разделя, въпреки своите 88 г., дължи голяма част от уникалните си творби. Поне четири пъти седмично Вълчо стига от Шумен до Омуртагов мост. Обожава долината на Камчия и излетите на две колела са голямото му вдъхновение. Затова от творбите му надничат маргаритки, глухарчета, танцуват папури, а перуниките буквално се смеят, като живи, възклицаваше публиката, дошла на откриването на изложбата в читалище "Напредък". 

Понякога Вълчо запечатва природата с фотоапарата, от който е неразделен и после рисува. Друг път направо опъва статива, който също му е спътник. Обяснява: "Създаденото отведнъж е най-сполучливо, понякога са ми достатъчни 15-20 минути. Акварелът почнеш ли да го бъзикаш, не става".

Вълчо рисува от дете. Още на осем нахвърлял с молив птица, даскалът се прехласнал и бил категоричен, че в него дреме талант. Оттогава не е спирал да твори. Дори докато бил монтьор в Ремзавода, началниците му го изпратили на 4-годишен курс в София да попива живопис.  
Над 620 творби са излезли вече изпод четката му и продължава.